четвъртък, 13 август 2015 г.

Ревю: "Живота, какъвто го познавахме" от Сюзан Бет Пфефър




  Историята в "Живота, какъвто го познавахме" е разказана от 16 - годишната Миранда. Тя е нормално момиче, което изпълва страниците на дневника си с притеснения за лоша оценка и вълнения за предстоящия абитуриентски бал. Но всичко се променя, когато огромен астероид удря Луната и я измества от орбитата й. Сблъсъкът променя гравитационното привличане, което води до опустошителни природни бедствия. Огромни вълни заливат островите и крайбрежните градове, земетресенията пропукват континентите, а вулканична пепел закрива слънцето. Отглеждането на каквато и да е реколта става невъзможно, а болестите, които върлуват изтребват голяма част от населението. Магазините са претърсени и ограбени, електричеството е спряло, а храната и водата са недостатъчни. "Животът, какъвто го познавахме" проследява историята на Миранда, която заедно с майка си и двамата си братя се бори за оцеляване.

  В началото на книгата Миранда се държи доста егоистично, но в последствие се научава да прави жертви в името на семейството. Въпреки, тя че винаги се бори с майка си, никога не се усъмних, че я обича с цялото си сърце. Нейната сила и решимост помогнаха на семейството й да оцелее, когато ги застигна смъртоносен грип. Миранда не знае колко дълго ще живее, но знае, че докато семейството й е цяло и се борят за оцеляването си, те имат шанс.


  За мен героят в книгата е майката на Миранда. Нейната бърза мисъл спаси живота им. Мат - по - големия брат на Миранда - е опората на семейството. Винаги знаеше какво да каже и какво да направи, а според другите Джони (най - малкия брат) има най - голям шанс да оцелее. Това семейството ще ви научи, че с достатъчно решителност и находчивост хората могат да преживеят дори и най - критичните ситуации.


  Авторката набляга повече на проблемите от ежедневието, които възникват, когато хората са принудени да гладуват и да живеят в малки затворени помещения, за да се стоплят. Много от събитията в тази книга не са вълнуващи. През по - голямата част от времето се разказваше за цепене на дърва, събиране на подпалки и измислянето на нови начини как да се разпределя храната. 


  Въпреки недостатъците тази история ще ви изпълни с надежда за човешкия дух и неговата воля за оцеляване. Това е една хубава книга за семейната любов и оцеляването. 




  Благодарности на издателство Ибис за това, че ми предоставиха копие от "Живота, какъвто го познавахме".

Няма коментари:

Публикуване на коментар