неделя, 30 август 2015 г.

Ревю: "Алена кралица" от Виктория Айвярд






  Мер Бароу живее в свят, където съществуват два типа хора - тези със сребърна кръв и тези с червена. На върха на пирамидата, живеещи в лукс и охолство, са Сребърните, чиито свръхестествени сили всяват страх и ужас в живота на всеки Червен. На дъното, вършейки мръсната работа и живеещи в крайна бедност, са Червените, които са безсилни пред способностите на Сребърните.

  Родена в бедност, заради цвета на кръвта си, Мер е принудена да краде, за да оцелее. Знаейки, че след като навърши осемнайсет ще бъде изпратена в армията също като братята си, защото е безработна, тя решава да открадне голяма сума пари, за да помогне на семейството си. Но когато по странен обрат на съдбата я наемат като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо невероятно. По време на турнир, на който присъстват всички благородници, Мер открива, че притежава свръхестествена сила също като всички Сребърни. За да прикрие невъзможната ситуация кралят я принуждава да играе ролята на изгубена Сребърна принцеса. Потопена в един нов живот и лишена от избор, Мер трябва да намери начин не само да оцелее, но и да помогне на собствените си хора.


  Винаги съм се възхищавала на хора, които правят всичко възможно, за да осигурят храна за семейството си и затова от самото начало се влюбих в Мер. Тя не винаги взима правилното решение, но нейната сила и решимост я правят толкова лесна за харесване. Тя е интелигентна, дръзка, проницателна и вироглава. Въпреки всички трудности, които се изпречват на пътя й, тя никога не се отклони от първоначалната си цел.  Не се страхува да изкаже мнението си пред Сребърните и е нетърпелива да използва новата си позиция в кралството, за да подобри на живота на Червените. Невинността и надеждата й за по - добри времена, които може и да не настъпят са прекрасни и я правят още по - интересна героиня.

  И за къде е едно кралство без своите принцове? Кал е като всички бъдещи крале - интелигентен, силен, красив и смел. Иска да стане добър крал, но идеалите му са грешни. Мейвън от друга стана живее в сянката на брат си, но винаги е искал короната за себе си. Той е добър, сговорчив и Мер винаги можеше да разчита на него.


  Въпреки, че историята е предсказуема и сюжета е доста известен сред феновете на жанра, Виктория Айвярд е успяла да вдъхне нов живот на твърде познатите ни тропи. Резултатът е една вълнуваща и напрегната история, изпълнена със спиращи сърцето обрати, предателства и смъртоносни интриги. Семейните връзки и приятелствата са подложени на изпитания, а смъртните врагове и неподозиращите съюзи са навсякъде. Изключително много се радвам, че авторката се е фокусирала повече върху развитието на сюжета и героите, а не върху романтичните моменти. В "Алена кралица" има перфектния баланс между политически интриги, революционна борба и романтика. Това е невероятен старт на една наелектризираща нова серия.




Read More »

сряда, 26 август 2015 г.

Ревю: "Островът на изгубените" от Мелиса де ла Круз




  Някога чудили ли сте се какво се е случило след "и заживели щастливо"? А какво е станало със злодеите от приказките? Отговорите на тези въпроси ще намерите в новия роман на Мелиса де ла Круз - "Островът на изгубените".

  Преди 20 години Крал Звяр и Кралица Бел, които управляват Съединените аурадонски щати, изпращат в изгнание най - прочутите злодеи и техните наследници на отдалечен остров. Новият дом на злодеите е обграден от купол, който блокира тяхната магия. Без своите сили, качествена храна и надежда за изход, животът на Острова на изгубените е мрачен и мизерен.


  Историята се фокусира върху наследниците на най - подлите и лукави злодеи. Мал - дъщеря на провъзгласилата се за господарка на острова Злодеида - е най - добрата ученичка в училището за злодеи "Драгон Хол". Известна е със своите коварни номера, но да си дете на най - могъщия злодей не е лесна работа. Всички очакват от нея да стане като майка си, но колкото и да се старае, Злодеида винаги остава разочарована от нея. Когато Мал разбира, че на острова е скрито Драконовото око - оръжие, което причинява истинско зло - тя решава да го открие и така да докаже на майка си, че е достойна наследница. Но, за да осъществи плана си, тя се нуждае от своите "приятели".


  Като син на Джафар, Джей е момче с много таланти, но кражбите и лъжите са нещата, в които е най - добър. Докато омайва своите жертви, ръцете му умело отмъкват всичко, до което се докопа. Открадването на Драконовото око ще е "големият удар", с който ще се докаже пред все недоволния си баща. 

  След парти по случай рождения ден на Иви, на което Мал не била поканена, Злодеида прокужада Злата Кралица и дъщеря й в студената пещера. След десет години прекарани там Злата Кралица решава, че е крайно време да спрат да се крият от Злодеида, затова изпраща своята "принцеса" на училище. 


  През целия си живот Карлос е бил третиран като слуга и то от собствената си майка - Круела де Вил. Той не е най - смелият, но определено е най - интелигентният от четиримата. Изобретението му е ключово за намирането на Драконовото око. 


  Всеки от героите има уникална и индивидуална история. Беше ми изключително приятно да наблюдавам растежа им. В началото всеки беше отделна личност, която се интересуваше само от подлите номера, които може да направи, но приключението, което имаха ги направи отбор, който вече се води от добрите, а не от лошите намерения. 


  Стилът на писане на Мелиса де ла Круз е елегантен и красноречив. Сюжетът е напълно нов и различен, което прави историята изключително увлекателна и завладяваща. Има изобилие от хумор, който ще ви накара да се смеете и усмихвате през почти цялото време. Силно препоръчвам на всички любители на приказките с щастлив край. 

Хиляди благодарности на издателство Егмонт, че ми предоставиха  възможност да прочета "Островът на изгубените". Книгата излиза тази събота.


Read More »

петък, 21 август 2015 г.

Ревю: "Онова лято" от Лорън Уилиг




  През 1849 година художникът Гавин Торн е нает да нарисува портрет на Имоджен, която вече десета година живее в капана на брака без любов. Твърде млада тя се омъжва за Артър Грантън, сляпо вярваща, че това е любовта на живота й. Но още с пристигането си в Хърн Хил тя осъзнава, че е направила огромна грешка. Артър започва да я пренебрегва и единствената светлина в живота й остава доведената й дъщеря Иви. Но срещата със загадъчния и талантлив Гавин Торн променя нейния живот.

  Сто и шейсет години по - късно нюйоркчанката Джулия научава, че е наследила старинна къща в предградието на Лондон. Въпреки лошите спомени, които я държат далеч от града, тя решава да посети имота, за да го подготви за продан. На помощ идват двамата й братовчеди Натали и Андрю и чаровният антиквар Никълъс. Докато сортират събраните през десетилетията вещи, Джулия открива пленителна картина на неизвестен прерафаелитски художник, който изчезнал безследно през 1850 година. С помощта на Никълъс, Джулия не само ще разгадае една дълго пазена тайна, но и ще се изправи пред истината за миналото си.


  И двете героини са лишени от емоционална връзка със заобикалящите ги. За Джулия това е било избор, а за Имоджен обстоятелство. Характерите им напълно съответстват на епохите, в които живеят. Джулия е силна и независима жена, която твърдо стои зад думите си и поема всеки удар на съдбата с достойнство. Докато бракът на Имоджен я е направил затворена, мълчалива и покорна пред своя съпруг.


  Лорън Уилиг е нанадминат разказвач, който умело ни представя събития от две различни епохи. Контрастът между живота на жените от ХIХ век и тези от наши дни е поразителен, но предизвикателствата на любовта остават все същите. Авторката е създала буйни и колоритни герои, а с историческите детайли е успяла да придаде на историята нюанси на тайнственост и романтика. Това е една красива история за изкуството, поезията, любовта и загубата. 



Хиляди благодарности на издателство Софтпрес, за това, че ми предоставиха копие от "Онова лято" в замяна на честно ревю!

Read More »

сряда, 19 август 2015 г.

Top 5 Wednesday



  Тази седмица темата е Tropes You Hate. Мразя е силно казано, но това са малка част от нещата, които най - често се срещат в книгите, но вече станаха банални. 

  5. Девствените героини - Просто не мога. Разбирам, че в историческите романи е наистина важно, но защо трябва ВСИЧКИ момичета от 21 век да са девствени.


  4. Черната коса и сините очи - В повечето случаи тази комбинация върви с фразата "дори Давид на Микеланджело би му завидял" или поне нещо от този сорт. Това стана толкова изтъркано. Моля Ви автори бъдете по оригинални! Сивите, зелените и дори кафявите очи могат да бъдат също толкова въздействащи, колкото и сините.


  3. Влюбването от пръв поглед - Главните герои се виждат за първи път, влюбват се, правят секс и вече мислят за сватба. Сериозно ли писатели ?! Докато не ми се случи просто няма да повярвам на тази глупост, но дори и тогава няма да повярвам.


  2. Главният герой е най - добрият воин, асасин и т.н. - Защо винаги трябва да е така? 

  1. Любовният триъгълник - Честно това сигурно е най - дразнещото нещо в книгите, както за мен така и за другите. Никога не съм срещала човек в реалния живот, който да обича двама души и тези двама да го обичат, да се чуди кой да избере и бла бла бла. 


Read More »

четвъртък, 13 август 2015 г.

Ревю: "Живота, какъвто го познавахме" от Сюзан Бет Пфефър




  Историята в "Живота, какъвто го познавахме" е разказана от 16 - годишната Миранда. Тя е нормално момиче, което изпълва страниците на дневника си с притеснения за лоша оценка и вълнения за предстоящия абитуриентски бал. Но всичко се променя, когато огромен астероид удря Луната и я измества от орбитата й. Сблъсъкът променя гравитационното привличане, което води до опустошителни природни бедствия. Огромни вълни заливат островите и крайбрежните градове, земетресенията пропукват континентите, а вулканична пепел закрива слънцето. Отглеждането на каквато и да е реколта става невъзможно, а болестите, които върлуват изтребват голяма част от населението. Магазините са претърсени и ограбени, електричеството е спряло, а храната и водата са недостатъчни. "Животът, какъвто го познавахме" проследява историята на Миранда, която заедно с майка си и двамата си братя се бори за оцеляване.

  В началото на книгата Миранда се държи доста егоистично, но в последствие се научава да прави жертви в името на семейството. Въпреки, тя че винаги се бори с майка си, никога не се усъмних, че я обича с цялото си сърце. Нейната сила и решимост помогнаха на семейството й да оцелее, когато ги застигна смъртоносен грип. Миранда не знае колко дълго ще живее, но знае, че докато семейството й е цяло и се борят за оцеляването си, те имат шанс.


  За мен героят в книгата е майката на Миранда. Нейната бърза мисъл спаси живота им. Мат - по - големия брат на Миранда - е опората на семейството. Винаги знаеше какво да каже и какво да направи, а според другите Джони (най - малкия брат) има най - голям шанс да оцелее. Това семейството ще ви научи, че с достатъчно решителност и находчивост хората могат да преживеят дори и най - критичните ситуации.


  Авторката набляга повече на проблемите от ежедневието, които възникват, когато хората са принудени да гладуват и да живеят в малки затворени помещения, за да се стоплят. Много от събитията в тази книга не са вълнуващи. През по - голямата част от времето се разказваше за цепене на дърва, събиране на подпалки и измислянето на нови начини как да се разпределя храната. 


  Въпреки недостатъците тази история ще ви изпълни с надежда за човешкия дух и неговата воля за оцеляване. Това е една хубава книга за семейната любов и оцеляването. 




  Благодарности на издателство Ибис за това, че ми предоставиха копие от "Живота, какъвто го познавахме".

Read More »

неделя, 9 август 2015 г.

Ревю: "Седем години копнеж" от Силвия Дей






  В навечерието на сватбата си, докато Джесика разхожда кучето си, тя става свидетел на страстна тайна среща между Алистър Колфийлд и по - възрастна от него дама. Възнамерявайки да се отвърне тя спира, когато Алистър приковава погледа си в нея. От този момент нещо и в двамата се променя. Алистър е пленен от жена, която не може да има, а в Джесика се събуждат непознати досега усещания. Но и двамата не подозират, че споменът за този миг ще ги преследва в продължение на седем години. 

  Лейди Джесика е образец на благоприличието. 
През целия си живот тя е била подготвяна да бъде добра и предана съпруга. Тя е страхотен характер и ми хареса факта, че не е 
срамежлива девица или някоя, която е имала нещастен брак. Бракът и с Бенедикт може и да не е бил най - страстния, но и двамата се обичаха и уважаваха. Но след 6 години семеен живот тя загубва съпруга си. В продължение на една година Джесика скърби, но чувства, че е време да продължи напред, затова предприема пътуване до Ямайка, където ще посети плантацията, която наследява след смъртта на Бенедикт. Това, което не знае, е че корабът, с който ще пътува е собственост на единствения мъж, който никога не е могла да забрави - Алистър Колфийлд.

  Дори и след толкова години Алистър все още е безбожно красив, самоуверен и секси. Той е най - малкият от четирима братя, затова никога не е поемал отговорност, а с времето поведението му ставало все по - неуправляемо. Но въпреки свободния дух, който притежава е успял да стане успешен търговец. След като научава, че Джесика ще отплава за Ямайка, той прави всичко възможно тя да се качи на негов кораб. Пътешествието се оказва идеалната възможност двамата да се отдадат на копнежа си един по друг, който седем години са отричали.


   Беше много приятно да проследя как страстта им се превърна в любов и как всеки събори защитите на другия. Когато ставаше въпрос за Джесика, Алистър винаги поставяше нейните нужди пред своите. Предаността му към нея беше красива. Между тях двамата никога не е имало нерешителност, а само лоялност и честност. Но пътуването им към щастието не беше лесно. И двамата имат проблеми от миналото, които са оставили своя грозен отпечатък. Те били малтретирани от своите родители. Джесика физически, а Алистър емоционално, но това само направи историята още по - вълнуваща. Беше дълбоко удовлетворяващо да видя как заедно се изправят срещу демоните си. Това само направи връзката им още по - истинска.


  Няма как да не споделя малко и за втората история в книгата. Тя е за по - малката сестра на Джесика - Хестър и  по - малкия брат на Бенедикт - Майкъл. Първоначално, когато видях, че ще проследим и техния живот си помислих "Не, не ... искам само Алистър и Джесика.", но истината е, че тази тъжна история ми разби сърцето. Хестър е омъжена за граф Регмънт, някога добър и грижовен съпруг, който се превърнал в насилник. А Майкъл, който бил влюбен в Хестър от години е парализирам от неспособността да я спаси. Историята им е също толкова красива, колкото и тази на Джес и Алистър. 

  Любовните сцени са много описателни и горещи.Силвия Дей както винаги се е справила блестящо и в това отношение. Страстта на героите просто прогаряше страниците. Мога само да се радвам, че е написала този роман, защото иначе нямаше да имам възможността да се насладя на поредицата „Кросфайър“. Героите и сюжетите са подобни, но не и идентични. 


  Книгата беше приятна - пълна с много сексуална химия, но и сладка любовна история. Ако търсите исторически роман граничещ с еротика това е книгата за вас.


Хиляди благодарности на издателство Софтпрес, за това, че ми предоставиха копие от "Седем години копнеж" в замяна на честно ревю!


Read More »

четвъртък, 6 август 2015 г.

Ревю: "Наследницата" от Кийра Кас



   В "Наследницата" се запознаваме с принцеса Идлин - дъщерята на Америка и Максън. Тя се е появила на бял свят седем секунди по - рано от своя брат Арън, но родителите й не могли да понесат факта, че първото им дете ще остане без титла, затова променили закона и Идлин се превърнала в бъдещия владетел на Илеа. Двайсет години по - късно, макар и с премахната кастова система, страната е в размирици. За да се разсее народа, докато крал Максън измисли решение, Идлин е принудена да направи своя Избор.

  Прочетох няколко чуждестранни ревюта и мнения, в които Идлин е наричана "изчадие" и "дявол" и някак си се почувствах обидена, защото наистина харесах Иди от самото начало. Тя е високомерна, егоистична и жестока, но в повечето случаи дори не осъзнава, че е такава. Израснала е с мисълта, че ще е кралица и това е причината за високото й самочувствие и за поведението й като цяло. Тя е изградила емоционална стена около себе си, но с напредването на историята започваме да виждаме нейната уязвимост и несигурност, която умело крие с ледено отношение. Въпреки недостатъците си тя е интелигентна, упорита, силна и независима млада дама, която знае какво иска.


  Кийра Кас е свършила добра работа с изграждането на момчетата. Всеки един имаше различни интереси и черти на характера, но описанията на външният им вид бяха малко и недостатъчни. Не успях да си изградя представа за нито едно от момчетата. Имах проблем със запомнянето на повечето от участниците и ситуацията между Идлин и Кайл. Харесвам Кайл, защото е естествен и казва честното си мнение за всичко, но в един момент с Идлин се мразеха, а в следващия се целуваха. По думите на Идлин останах с впечатлението, че не го харесва дори и на външен вид, затова ми се искаше авторката да беше вмъкнала няколко по - смели коментара от страна на Кайл, които да накарат Идлин да се изчерви. 



via: tumblr
   Другите ми любимци, освен Кайл, са Ерик и Хенри. Колебая се за Иън, защото мисля, че се представя за някой друг и целта му не е да помогне на Идлин. Хенри е толкова сладък и мил, но знам, че няма да е той избраникът. И сега не ми се смейте, но не знам защо идеята, че Ерик е принц под прикритие не ми излиза от ума. Но дори и да се окаже, че е само преводач и че не се е разменил с Хенри си остава един интересен персонаж.

  Обожавам всички второстепенни герои, особено братята на Идлин. Остън, най - малкият и най - палавият, е толкова сладък. Всеки път, когато правеше лудории ме разсмиваше. Кадън, макар и само на четиринайсет, се оказа много интелигентен и прозорлив. И не на последно място близнакът на Идлин - Арън. Той е човекът, който я разбира най - добре, а връзката помежду им е много силна. В края на книгата останах крайно изненадана и може би малко разочарована от постъпката му, но това е грешка на Идлин, защото тя го приемаше за даденост и много рядко се интересуваше от чувствата и живота му. Затова и ние нямахме възможност да разберем истинската причина за внезапното му решение. 

   Освен това ми беше много приятно отново да се срещна с Америка и Максън. Дори и като възрастни тяхната любов един към друг е все така силна и неумираща. 

  Любовната история не е на преден план в тази книга. Кийра Кас е наблегнала предимно върху вътрешната борба на Идлин, нейното израстване и осъзнаването й на това каква е и каква иска да бъде.

  "Наследницата" се оказа едно страхотно допълнение към серията. Кийра Кас е свършила невероятна работа. Предостави ни една също толкова пристрастяваща и красиво написана история, както се оказа и първата част от серията. Краят ме остави без думи. Нямам търпение за следващата част.

Read More »

понеделник, 3 август 2015 г.

Mid-Year Book Freak Out TAG

 
 Благодаря на Кая, че ме е тагнала.


  1. Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2015 - Не съм прочела много книги, но пък почти всички бяха невероятни. "Друговремец", "Въглен в пепелта", "Стъкленият трон" ... просто не мога да избера.


  2. Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2015 - Определено книгите на Карън М. Монинг. 


  3. Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си - Списъкът е безкраен, но за да има нещо казвам "Кралицата на Тиърлинг"


  4. Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината - Както повечето и аз нямам търпение за "Алената кралица" и "Fangirl".


  5. Най – голямо разочарование - "Град от кости" и "Ана в рокля от кръв". Не бяха това, което очаквах.


  6. Най – голяма изненада - "Стъкленият трон". Мислех, че всички малко преувеличават, но се оказа, че съм сгрешила. Историята е невероятна.


  7. Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб) - Сара Дж. Маас, Сабаа Тахир и Пиърс Браун.


  8. Нов герой, по когото си падаш - Джейми от "Друговремец", Каол и Дориан


  9. Най – нов любим герой - Джерико Баронс


  10. Книга, която те е разплакала - "Отпор" , "Друговремец"


  11. Книга, която те е зарадвала - "Целувка за Ана"


  12. Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година - Не ми остава много време да гледам филми, но сериала по "Друговремец" не го пропусках.


  13. Любимо ревю, което си написал/а досега през годината - Може би ревютата за "Въглен в пепелта" и "Стъкленият трон".


  14. Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а) - "Наследницата".


  15. Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината - Отново безкраен списък. Искам да продължа с поредиците "Стъкленият трон" и "Кръвни връзки" и много други, които трябва да започна.


Тагвам Вики, Мишо и Йоанна.

Read More »