неделя, 19 юли 2015 г.

Ревю: "Гондолата на времето" от Ева Фьолер



  17 - годишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. Докато нейните родители са заети с професионални ангажименти тя решава да разгледа града. По време на разходката вниманието й е привлечено от една червена гондола, две момчета, които се сбиват и една котешка маска, която решава да си купи. Отначало тези неща не й правят впечатление, но след няколко дни по време на събитието "Историческа регата" тълпата я избутва и тя пада във водата. Себастиано - единият участник в сбиването - я издърпва в ... червената гондола. Точно преди да стъпи отново на кея въздухът около Ана започва да трепти и тя припада. Когато идва на себе си, разбира че годината е 1499-а и за да успее да се върне в настоящето тя трябва да изпълни една задача.

  Първоначално Ана се държи детински, но с напредването на историята израства и става по - зряла. Тя не криеше страха си и това я правеше по - реалистична. 

Естествено хигиеничните условия са жестоки към Ана, но тя се научава как да обработва билки, разбира за тайните празненства на монахините и осъзнава, че през 15 век не е било толкова лошо.

  Харесах Себастиано, но сцените с него ми бяха малко. Опасявах се, че ще прилича на героят на Керстин Гир - Гидиън, но разбрах, че съм сгрешила. Още от самото начало той беше много мистериозен, но с течение на времето започна да се отваря пред Ана. Сцените между тях са твърде малко и твърде кратки за мен. Не разбрах кога се влюбиха един в друг и не успях да ги почувствам като двойка. Надявам се, че във втората книга ще има повече развитие на отношенията им един към друг.


  Второстепенните герои имат свой собствен чар и история. Всички допускаха грешки, но това само ги направи по реални.


  Сцените са добре проектирани и разработени. Знаците имат дълбочина, която може да се види постепенно. Венеция изглежда истинска и жива за читателите. Описанията на града през 21 и 15 век са ярки и автентични. Те вдъхнаха живот на историята.


  Заглавието и корицата са невероятни. Вписват се перфектно с историята. Не разкриват съдържанието на книгата, а само загатват за едно вълшебно пътешествие. Те просто те очароват и няма как да ги подминеш.


  Стилът на писане на авторката е много приятен - остроумен и хумористичен, с препратки към света на днешните тинейджъри. Ева Фьолер е превърнала пътуването във времето в едно вълшебно и вълнуващо приключение.


Няма коментари:

Публикуване на коментар